Царевицата е сред най-любимите храни на българина, особено през летния сезон. Този златист житен дар е нагледен пример за съчетание на отлични вкусови качества и полезност за организма. Тя може да бъде и отлична целогодишна добавка към най-различни родни и чужди ястия.
Царевицата (Zea mays ssp., Gramineae) е вид житно растение или зърнено-фуражна култура, култивирана първо в Месоамерика (район в Северна Америка, простиращ се от Централен Мексико до Хондурас и Никарагуа), а впоследствие в цяла Америка (Северна и Южна). Тя започва да се отглежда и в Европа през XVI век в периода на т.нар. "велики географски открития", а чак след още стотина години се появява в Индия и Китай.
По информацията за произхода на царевицата може да се досетите, че най-голямото й производство е в Америка. Само в САЩ то е около 270 млн. тона годишно. 2/3 от световното производство на царевица се пада на Щатите, Китай, Бразилия и Мексико. В българския език царевицата има над 20 названия в различни диалекти: арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка и др..
Царевичното растение достига на височина повече от човешки ръст (между 2 и 3 метра). Стъблото е дебело и здраво, а по него има възли, от които излизат дълги и широки мечовидни листа. На върха на стъблото има разклонена метлица с малки мъжки цветчета, като техният прашец опрашва женските цветове, представляващи два или три кочана, израснали в пазвите на листата.
Всеки кочан е плътно обвит с тънки жилави листа. Когато от върха на кочана излязат нежни свило подобни нишки, женските цветове са цъфнали. С помощта на вятъра прашецът попада по лепкавите връхчета на нишките и ги опрашва. След това в кочаните се образуват жълточервени или бели лъскави зърна - семената на царевицата. Царевицата се бере, след като свилата изсъхне и цялото растение пожълтее.
- Царевицата е добър източник на витамините В1 и В9;
- Внася в организма най-вече минералите: фосфор и магнезий.
Царевицата съдържа т.нар. липиден трансферен протеин - несмилаем протеин, който "оцелява" при готвене. Той е свързан с редки и все още не дотам добре познати алергии при хората спрямо царевицата. Алергичната реакция може да предизвика кожни обриви, подуване или сърбеж от мембранната слуз, диария, повръщане, астма, а в тежките случаи - анафилактичен шок.
Все още не е ясно колко разпространена е тази алергия, но е важно да се отбележи, че тези, които я имат, имат и също т.нар. прасковена алергия. Европейският съюз е задължил производителите на храни, които съдържат царевица, да я посочат.